Само два дни след провеждането на референдума за бъдещето на Крим - в състава на Украйна или на Русия, в Киев ще се проведе заседание на Висшия административен съд, на което ще се разгледа искане за обявяване на незаконосъобразен избора на Олександр Турчинов за временен президент на Украйна.

Съдът е сезиран от донецкия адвокат Владимир Оленцевич на 27 февруари, и след разглеждане на допустимостта, ВАСУ е насрочил открито заседание за 10.00 часа на 19 март 2014 г.

Както е известно, Олександр Турчинов бе избран за временно изпълняващ длъжността Президент на Украйна от Върховната Рада на 23 февруари, само два дни след като депутатите гласуваха постановление „За самоотстраняване на президента на Украйна от изпълнение на конституционните пълномощия и за насрочване на извънредни избори за Президент на Украйна“, с което де факто Виктор Янукович бе свален от власт и бе насрочен нов избор на президент на 25 март 2014 г.

Според адвокат Оленцевич, изборът на Турчинов е нeзаконосъобразен, тъй като не е съобразен с предвидената по Конституция процедура. Освен това – не са били налице и нито една от законно установените предпоставки за предсрочно отстраняване на действащия президент Виктор Янукович.

Съгласно чл. 108 от Конституцията на Украйна от 2004 г. президентските пълномощия могат да се прекратят на четири основания:

- оставка

- невъзможност за изпълнение на правомощията поради здравословно състояние

- отстраняване от поста чрез процедура по импийчмънт

- смърт.

Янукович не е подавал оставка. Освен това е и жив и здрав, както се убедихме всички от двете пресконференции в Ростов на Дон. Отстраняването му от длъжност не е  следствие на процедура по импийчмънт, чието провеждане би следвало да се осъществи в следните етапи и последователност:

- Върховната Рада с болшинството от гласовете на всички депутати приема решение за иницииране на импийчмънт

- Към Върховната Рада създава специална временна следствена комисия, в чийто състав влизат специално назначени прокурор и следователи, за провеждане на разследване;

- При наличие на основание, комисията предлага, а Върховната Рада взема решение за повдигане на обвинения на президента с гласовете на 2/3 от числения си състав. - Събраните доказателства се предават на Конституционния съд за извършване на проверка по делото.

- В случай, че заключението на Конституционните съдии е, че деянията на президента съдържат признаци на държавна измяна или друго тежко престъпление, Върховната Рада с 3/4 от своя конституционен състав взема решение за отстраняване на държавния глава.

И на 21 февруари и днес дори, депутатите от Върховната Рада, новоизбраните министри, министър-председателят и временният президент  на Украйна се опитват да убедят света, че Янукович се е самоотстранил от поста с фактическото си „бягство“ извън пределите на страната. Само че на целия свят е известно, че когато Радата гласува постановлението за „самоотстраняването“ му, той се намира в пределите на страната – в Харков. Следващите дни беше в Донецк, в Крим. И едва седмица след решението на парламента, Янукович се появи в Русия.

Извън тези факти остават обаче липсата на предпоставки за отстраняването на законно избрания президент от власт. Както и още едно съществено нарушение на Конституцията на Украйна, а именно – в противоречие с текста на чл. 112 от основния закон за временно изпълняващ длъжността президент е избран председателя на Върховната Рада Олександр Турчинов, а не назначения от Янукович на 28 януари 2014 г. премиер-министър Сергей Арбузов, или новоизбрания на 27 февруари премиер Арсений Яценюк.

Освен това, самият Турчинов е избран за президент въз основа на постановление „За възлагане на Председателя на Върховната Рада изпълнението на правомощията на Президент на Украйна в съответствие с чл. 112 от Конституцията на Украйна“, но бегъл прочит на този текст от основния закон предизвиква огромно недоумение относно последващите му действия като ВрИД Президент.

Съгласно същия чл. 112, временния държавен глава се ползва с правомощията на законно избран президент с изключение на правата по ал. 2, 6, 8, 10, 11, 12, 14, 15, 16, 22, 25, 27 на чл. 106. Ще посоча само някои от забраните, които Турчинов вече наруши:

- отправяне на обръщения към народа, отправяне на ежегодни и извънредни послания до Върховната Рада относно външното и вътрешно положение в Украйна.

- назначаване по предложение на премиер-министъра на членове на Кабинета на министрите на Украйна, на ръководители на други централни органи на изпълнителната власт, а така също и на председатели на местните (областни и районни) администрации, както и прекратяване на техните пълномощия на тези длъжности;

- назначаване със съгласието на Върховната Рада на Генерален прокурор на Украйна и освобождаването му от длъжност.

На 6 март Турчинов, в нарушение на чл. 106, ал. 2 от Конституцията,  направи обръщение към народа на Украйна в качеството си на председател на Върховната Рада и временен президент относно ситуацията в Автономна Република Крим (източник:http://www.president.gov.ua/news/30135.html)

От 2 до 10 март Турчинов, в нарушение на чл. 106, ал. 10 от Конституцията, назначи 20 нови председатели на областни администрации и общо 83 нови председатели на районни администрации.  (източник: http://www.president.gov.ua/documents/?cat=-1&like=begin&number=&search_string=%E3%EE%EB%EE%E2%E8&logic=all&order=desc&from_day=27&from_month=2&from_year=2014&till_day=12&till_month=3&till_year=2014&x=49&y=1)

На 24 февруари Турчинов, в нарушение на чл. 106, ал. 11 от Конституцията,  назначи за нов Главен прокурор на Украйна Олег Махницкий на мястото на сваления от длъжност от Върховната Рада предишен главен прокурор Виктор Пшонка. И за да заобиколи забраната на чл. 106, ал. 11 и съответно - незаконосъобразността на собственоръчно подписания Указ № 91/2014 г., се позова на чл. 106, ал. 1 във връзка с чл. 112 от Конституцията на Украйна – с цел  обезпечаване на държавната независимост, националната безопасност и правоприемство н държавата. (източник:http://www.president.gov.ua/ru/documents/16476.html)

По думите на председателя на Европейската Комисия  Жозе Мануел Барозу „върховенството на закона е сред най-често застрашаваните европейски ценности“. Изявлението датира от 11.09.2013 г. и е произнесено по време на годишното му обръщение за състоянието на ЕС. Същата теза застъпва и Вивиан Рединг по време на специална конференция по темата, организирана от Центъра за изследване на европейската политика в Брюксел преди време.

Според доклада на Рединг, за върховенство на закона говорим когато е налице:

- система непозволяваща на никой – правителство, парламент, длъжностно лице или компания да бъде над закона, т.е. когато всички са равни пред закона;

- справедлив и честен съдебен процес;

- безпристрастна съдебна система.

Днешната стремглаво развиваща се ситуация в Украйна е на път да постави пред върховно изпитание не само новите управляващи в Киев, но и самият Европейски съюз и неговите страни-членки:

На първо място – ще се състои ли заседанието на Висшия административен съд на Украйна (ВАСУ) на 19 март, или съдиите ще последват съдбата на колегите си от Конституционния съд, които бяха отстранени от длъжност по решение на Върховната Рада поради измислено и най-нече недоказано обвинение в нарушение на съдийската клетва с гласовете на повече от минимално необходимите 226 депутатски гласа.

На второ място – ще признае ли ВАСУ незаконосъобразността на избора на Олександр Турчинов за временен президент на Украйна или ще използва превръзката на очите на Темида не за да правораздава безпристрастно, справедливо и честно, а за да не съзре продължаващото във времето престъпно нарушение на Основния закон.

На трето място – ще последва ли отмяна на постановлението на украинския парламент „За възлагане на Председателя на Върховната Рада на Украйна на правомощията на Президент на Украйна в съответствие с чл. 112 от конституцията на Украйна“ от 23 февруари или и народните представители ще предпочетат да си затворят очите пред явните нарушения на Конституцията.

На четвърто място – ще продължават ли висшите чиновници в Европейския съюз да вземат своите решения относно Украйна само на плоскостта на политическата риторика от времето на Студената война за „добро“ и „зло“ по оста „Запад – Изток“ или ще се опрат на юридическите аргументи относно прилагането на принципа за върховенство на закона, за чието нарушаване с днешна дата вече са подготвили и съответните процедури за лишаване от право на глас на страните, които като членове на ЕС го нарушат?

Руската федерация вече повдигна въпроса за легитимността на избора на Турчинов пред Венецианската комисия, чието пълно наименование е Европейска комисията за демокрация чрез право, както е официалното название на този консултативен орган по конституционно право към Съвета на Европа.

Донецкият адвокат Владимир Оленцевич събра смелост и сезира единствения останал в Украйна държавен орган, в чиито правомощия  е възможността да обяви за незаконосъобразно решението на Върховната Рада за избора на Олександр Турчинов за временен президент.

Само времето ще покаже дали институциите в Украйна и в Европа ще се проявят на висотата на своето призвание да защитават на дела, а не само на думи демократичните ценности, заради които украинските желаят да се асоциират с ЕС, а ЕС – в далечно бъдеще да приеме в състава си още една държава-членка.

Времето ще покаже и още нещо – каква ще е съдбата на правозащитника Оленцевич и дали новите управляващи в Киев ще му простят и тази „постъпка“, след като преди 3 години същия този адвокат успя чрез съда да отмени указа на апологета на Оранжевата революция експрезидента Виктор Ющенко за присвояването на званието Герой на Украйна на Степан Бандера – иконата на новите нацисти от Майдана.

За съжаление, променящата се не с дни, а с часове, ситуация в Украйна не дава повод за успокоение. Най-малкото поради факта, че с днешна дата във Върховната Рада е внесен законопроект за отмяна на постановлението за насрочване на извънредни избори за президент на 25 май и новото им насрочване за 7 декември 2014 г.

И докато "националните" ни ТВ медии (поставям ги в кавички, защото за мен те загубиха своята легитимност) пригласяха на всеобщата "демократична" западна риторика за освобождението на Украйна от властта на Янукович и приветстваха новият път на страната към лоното на Европейския съюз, се случи нещо което избягна от погледа на всички. И на журналисти, и на политици, и на президент... 
Цял ден русофобите ликуваха, че Върховната Рада отмени закона "За основите на държавната езикова политика". Всички приеха това като пряк удар срещу рускоговорящите жители на източна Украйна и Кримския полуостров. Но им убягна факта, че с отмяната на този закон се забрани и българския език на територията на Украйна. 
Само преди по-малко от 5 месеца (30 септември 2013 г.) градския съвет на Болград обяви българския език за регионален език, заради живущите в района наши сънародници, представляващи повече от 90 % от населението там, а в цяла Одеска област - 64,2 %, според данни от националното преброяване на населението през 2001 г. И възложи на местната администрация да разработи програма за развитие на изучаването и използването на езика на културно, образователно и административно ниво.
Ще се намери ли поне един достоен българин, който да извиси глас в защита на изконното право на нашите 200 000 сънародници (няма грешка - данните са от споменатото по-горе преброяване) да говорят на своя национален език?

Справка: http://society.lb.ua/life/2013/09/30/230024_bolgarskiy_yazik_poluchil_status.html

Да мислим с главите си, а не с долното продължение на врата си

   Преди два дни президентите на Русия и Украйна подписаха малко повече от дузина спогодби, уреждащи икономическите отношения между двете страни. Янукович се завърна в Киев със споразумение за понижаване на цената на газа от 410 на 268,5 долара за 1000 кубически метра. А Русия се ангажира да закупи в следващите две години украински ценни книжа на стойност 15 милиарда долага. Подписаха се общо 14 междудържавни договора, протоколи и планове, касаещи още урегулиране на търговските отношения и ограничения между страните през 2013-2014 г., възобновяването на серийното производство на самолети Ан-124 и сътрудничеството в областта на ракетно-космическата промишленост в Украйна, създаването на съвместни кооперативни промишлени предприятия, за борбата с престъпността, търговията с наркотици и в областта на контрола на лица, транспортни средства и товари на общите ГКПП, договориха се взаимни механизми за оповестяване при наличие на опасност или възникване на ядрени и производствени аварии, катастрофи, стихийни бедствия и мерки за ликвидиране на последствията от тях. 

   Само от понижаването на цената на газа Украйна ще икономиса 3 милиарда долара за година, още 15 милиарда ще получи страната от закупените от Русия ценни книжа. Що се отнася до останалите споразумения в сферата на индустрията и производството – навярно никой анализатор не би могъл да пресметне в момента преките и косвени ползи за изправената до вчера пред дефолт икономика на Украйна. Истината е, че тези пари ще позволят на страната и народа й да поемат глътка въздух в тежката криза, в която се намират.

   Разбира се, че опозицията на Евромайдан не е недоволна от това развитие на нещата. Разбираема е и позицията на говорителят на Белия дом, който вече заяви, че договорките на Янукович с Путин не отговарят на очакванията на протестиращите в Киев. Очаквани бяха и реакциите на чиновниците от ЕС. Много може да се спори и по отношение на мотивите на руската страна, европейските и американски политици за изказаните от тях мнения и предприетите и предприеманите от тук нататък действия в Битката за Украйна.

   Мен обаче ме интересува нещо друго.

   Някоя от нашите медии или от нашите политици ще обърне ли внимание на обяснението на Владимир Путин от днешната му пресконференция продължила ЧЕТИРИ часа, на въпроса защо Русия подписа споразуменията с Украйна:

„Съвсем сериозно Ви казвам, без капка ирония - ние често използваме словосъчетанията „братска страна“, „братски народ“ и днес ние виждаме, че Украйна се намира в тежко положение. Ситуацията в страната е такава по редица причини, но тя е обективна. И ако ние действително казваме, че Украйна е братски народ, то ние сме длъжни да постъпим с нея като с близък родственик и да я подкрепим. Уверявам Ви, че това е главната причина, заради която взехме това решение“. 

   Далеч съм от мисълта, че това е единствената причина, поради която Москва подписа тези споразумения с Киев. Порази ме обаче отношението, което се демонстрира от страна на Путин и Русия към Украйна – отношението на славяни към славяни. Отношение, което имаше от тях и към нас преди години, и което никога няма да видим в рамките на страните и народите в Европейския съюз.

   Неолиберализмът на брюкселските политици, а и на техните презокеански колеги, признава само отношения в цифрово изражение. Ние ще дадем толкова и в замяна ще получим толкова. А по възможност и повече отколкото сме дали. Въпрос на бизнес. Но отвъд бизнеса стои човешкото отношение. Загрижеността не само за макроикономическите показатели, но и за обикновения човек – за БРАТА. 

   Путин вече каза своята тежка дума:

„Русия не е против решението на Киев за асоциация с ЕС, но Москва ще защитава своя пазар.“

   А Янукович, също днес потвърди:

„Украйна може да бъде едновременно и асоцииран член на Европейския съюз и наблюдател в Митническия съюз на Русия, Беларус и Казахстан, защото това не противоречи на никакви международни документи.“

   Може ли днес някой български политик да застане пред народи ни и да каже: Да, ние сме членове на ЕС, но в наш интерес е да развиваме своите добросъседски отношения и с Русия, така както това е било до преди четвърт век и от това бихме имали единствено взаимна изгода. Разбира се, при отчитане и зачитане на националния ни суверинитет и интересите на страната. 

   Защото е крайно време нашенските политикани да си извадят главите от тъмните места, където са ги заврели отдавна и да си дадат сметка, че през последните години над 300 000 жилища в България са закупени от руснаци, не малка част от които вече като пенсионери се заселват и заживяват тук за постоянно. И този факт следва да се отчита най-малкото от гледна точка на факта, че руснаците ще си харчат парите у нас, а не другаде по света. Както и, че е много по-добре именно те да ни бъдат съседи през улицата, отколкото всякакви други имигранти от трети страни – дошли в България без образование, без поминък и без отношение и уважение към нас. Именно тези руснаци у нас могат да бъдат новото свързващо звено между България и Русия, за подобряване на взаимоотношенията между страните и увеличаване на икономическите връзки и сътрудничество.

   Освен това именно братята руси биха могли да ни бъдат и естествения щит пред всякакви попълзновения на ислямски фундаменталисти и пантюркисти – бленуващи на победата на полумесеца над кръста, за ислямска дъга до бреговете на Адриатика, за „Турска република Тракия“ или възраждане на Османската империя. Един път – чисто физически с присъствието си у нас и втори път, като граждани на Руската федерация, която винаги би защитила своите сънародници в момент на опасност. 

   Ето - Странджа, Сакар и Родопите са обезлюдени, а от тях до Черно, Мраморно или Бяло море разстоянието е еднакво. Какво друго им трябва на руснаците освен плажове, чист въздух, девствена природа, натурални продукти, спокойствие и сигурност. На нас – също.

   Ще ми се да се надявам, че урокът на Путин ще бъде чут и осмислен от нашите политици. 

   Ще ми се същите тези политици да разберат и посланието на Янукович към собствения му народ – можем да бъдем с всички заедно и едновременно – и с Русия и с ЕС, стига това да бъде в интерес на Украйна, и тези взаимоотношения до водят до повишаване на просперитета на страната и гражданите. 

   Студената война завърши преди 24 години, и както се оказа с днешна дата – без победители и победени.

   Крайно време и ние да затворим призраците на миналото в шкафа на историята...

   И да започнем да мислим с главите си, а не с долното продължение на врата си...

САЩ и ЕС в братска прегръдка с новите фашисти в битката за Украйна

   Точно преди една година Европейския парламент в специална резолюция изрази беспокойство от „ръста на националистическите настроения в Украйна, изразяващи се в подкрепата за партия ВО„Свобода“, станала една от новите партии в украинския парламент.“ Същата тази партия, чийто лидер Олег Тягнибок, заедно с лидерите на други две от опозиционните партии - „Отечество“ на Юлия Тимошенко и „Удар“ на Виталий Кличко вече почти месец не слизат от сцената на площада на Независимостта в Киев (Евромайдан), в опита си да заставят президента Янукович да подпише споразумението за асоцииране на страна с ЕС.

   Ето защо ми е непонятно, как европейските депутати и висши чиновници с днешна дата биха обяснили резолюцията си от 13.12.2012 г. по отношение на Украйна, в която черно на бяло са записали:

„Расистките, антисемитски и ксенофобски възгледи (проповядвани от партия ВО „Свобода“) противоречат на фундаменталните ценности и принципи на ЕС. И в този аспект призоваваме украинските партии във Върховната рада (сред които и "Отечество" и "Удар") да не взаимодействат, да не поддържат и да не формират коалиция с тази партия“. 

   И още по-интересно ми как същите тези ръководители на ЕС днес изразяват подкрепата си за ВО „Свобода“, след като преди година един от лидерите й Юрий Михалчишин, нарече Европейския парламент „животновъдна ферма“.

   Ще ми се и сенатор Джон Маклейн – един от авторите на проекто-резолюция внесена в Конгреса на САЩ срещу официалните власти в Украйна заради разгонването на демонстрациите на опозицията – да обясни своята подкрепа за опозицията в Киев в светлината на Доклада на Държавния департамент по въпросите за правата на човека в света от март тази година, според който „антисемитизмът е станал сериозен проблем в тази страна“, визирайки влизането в Парламента през октомври 2012 г. на партията на Олег Тягнибок. Същият този, когото в. „Ню Йорк Таймс“ нарече тогава „лидер на ултранационалистическа партия, известен със своите антисемитски и расистки възгледи“. Агенция „Блумберг“ пък, в своя коментар за изборите в Украйна, стигна и по-далеч, окачествявайки ВО „Свобода“ като „фашистка партия“. А в. „Вашингтон Таймс“ я нарече „екстремистка партия“.  

   Всичко това все повече ме убеждава, че Битката за Украйна между САЩ, ЕС и Русия, не е битка за демокрация и европейско бъдеще на страната, а продължение на „Студената война“ - ново противопоставяне между „демократичния Запад“ и „тоталитарния Изток“, посредством идеологемите от време, което следва да си е отишло безвъзвратно.

   Иначе не бих могла да си обясня колаборационизма на световните лидери в борбата за демокрация, европейски ценности и права на човека с откровените фашисти като Олег Тягнибок и неговите сподвижници от ВО „Свобода“. Партията, която от 1991 до 2004 г. носи името Социал-национална партия на Украйна и чието партийно лого до 2003 г. в стилизиран вид изобразява пречупен кръст.

За 7 години членство сме получили 5,3 милиарда лева от ЕС, а реално сме похарчили 6,7 милиарда лева

   Наскоро ми се случи да попадна на няколко украински телевизионни предавания (естествено в Youtube) за ползите и вредите от асоциирането на страната им с ЕС. Навярно за мнозина ще бъде интересно да узнаят как плачевното състояние на България - 7 години след членството й в ЕС, е основен аргумент в полза на отказа от подписването на споразумението за асоцииране на Украйна в „голямото европейско семейство“. Тогава се запитах - А имат ли основание за подобен паралел? И след няколко прости сметки си отговорих еднозначно.

   За периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2013 г. България е превела като вноски в общия бюджет на Европейския съюз 5 621 223 000 лева. За същото време страната ни е договорила сумата от 15 684 187 339,80 лева за финансиране на седемте оперативни програми, разпределени по следния начин: 13 052 482 328,46 лева от бюджета на ЕС и още 2 631 705 011,34 лева от държавния бюджет.

По изявления на министъра на правосъдието Зинаида Златанова, към края на септември 2013 г. реално сме усвоили, т.е. изплатили на бенефициентите, едва 35 на сто от договорените с ЕС средства. Още 2 % се разплатили през октомври 2013 г. При запазване на тези темпове към края на първия програмен период – 31.12.2013 г. разплащането ще достигне до 41 % от договорените средства.

   Какво означава това?

   Срещу преведените от България 5 621 223 000 лева в общия бюджет на ЕС за седемте години членство в ЕС, в страната ни реално ще са влезли обратно 5 351 517 754,67 лева под формата на заплатени суми по изпълнените към 31.12.2013 г. проекти по оперативните програми – сума представляваща 41 % от общия размер финансиране от европейския бюджет за България. Към нея следва да се прибавят и разплатените от държавата собствени бюджетни средства в размер на 1 078 999 054,65 лева, съответстващи на 41 % от договореното собствено финансиране.

   Какво излиза?

   Срещу получените от България 5 351 517 754,67 лева от бюджета на ЕС по линия на финансирането по оперативни програми, ние сме направили годишни вноски в същия този бюджет с 269 705 245.33 лева повече спрямо реално получените за 7 години. Освен това допълнително сме разплатили на бенефициентите още 1 078 999 054,65 лева собствени средства, с което сумите от бюджета на страната над върнатите от Европа под формата на разплащане по реализирани проекти нарастват до 1 348 704 299,98 лева.

   Казано накратко – за 7 години Европейския съюз реално е превел в България 5 351 517 754,67 лева, а ние реално се разплатили за изпълнените вече проекти и по вноски в бюджета на ЕС общо 6 700 222 054,65 лева.

   Равносметката?

   Оказва се, че не Европейския съюз подпомага България, а напротив – мизерна България и към настоящия момент продължава да дотира бюджета на ЕС.

   И така след тези прости аритметики си зададох фундаменталния въпрос:

   ДОКОГА ЩЕ ПОЗВОЛЯВАМЕ НА ПОЛИТИЦИТЕ ДА НИ ЗАЛЪГВАТ СЪС СВЕТЛОТО БЪДЕЩЕ НА БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПА ???